Целта не е да я впечатлиш
Целта е да разберете дали ви е приятно заедно. Това е всичко. Ако тръгнеш с идеята да се представиш добре, ще говориш за себе си, ще следиш реакциите ѝ и ще си тръгнеш, без да си разбрал каква е тя.
Обратното също е капан. Ако само питаш и слушаш, тя ще си тръгне, без да е разбрала нищо за теб — и няма да има за какво да мисли после.
Балансът е прост: за всяко нещо, което питаш, кажи и нещо свое.
Въпроси, които отварят
Отворен въпрос е този, на който не може да се отговори с една дума. Но има и друго — добрият въпрос дава на човека нещо, за което му е приятно да говори.
- Кое е нещото, за което можеш да говориш с часове, а хората обикновено не питат?
- Какво прави седмицата ти добра? Не изобщо — тази седмица.
- Има ли нещо, което си започнал и си зарязал, и още ти е малко криво?
- Кое място ти липсва в момента?
- Какво те разсмива, за което ти е малко неудобно?
Забележи, че нито един не е за работа, за бивши или за планове след пет години. Те не са забранени — просто не са за първите двайсет минути.
Въпроси, които затварят
- „С какво се занимаваш?“ Не е грешен, но е изхабен. Ако го зададеш, задай веднага и второ: „И как стигна до това?“
- „Защо си сама?“ Звучи като проверка за дефект.
- „Какъв тип мъже харесваш?“ Иска от нея да те оцени, преди да те познава.
- Въпроси за бившите. Ще стигнете и дотам, но не сега.
- Каквото и да е, което очаква конкретен отговор. Личи, когато питаш, за да чуеш нещо определено.
Мълчанието не е провал
Пауза от няколко секунди изглежда дълга само отвътре. Отвън е просто пауза.
Проблемът не е мълчанието, а паниката от него — тя те кара да запълниш дупката с първото, което ти дойде, и обикновено е нещо празно. По-добре изчакай. Често другият човек започва да говори точно там, защото най-накрая има място.
Ако паузата стане неудобна, кажи го. „Сега млъкнахме и двамата“ разсмива по-често, отколкото очакваш.
Слушането се вижда
Разликата между слушане и чакане на реда си се усеща веднага. Тя изглежда така:
- Питаш нещо за това, което тя току-що каза, вместо да смениш темата.
- Помниш детайл отпреди двайсет минути и се връщаш към него.
- Не довършваш изреченията ѝ.
- Не свеждаш всичко до подобен случай от твоя живот.
Последното е най-честото. Тя разказва за пътуване, ти веднага разказваш твоето. Не е нарочно, но ефектът е, че нейното е било повод за твоето.
Как да разбереш дали е минало добре
Не по това дали е било гладко. Гладките разговори често са учтиви и нищо повече.
По-верните признаци са: изгубили сте представа за времето; някой от двамата е казал нещо, което не казва на всеки; смели сте се на нещо, което няма да е смешно за трети човек.
И най-простият: искаш ли пак. Ако отговорът е да, кажи го на глас, вместо да го оставяш да се подразбира.
Краят
Не проточвай срещата, докато свърши от само себе си. По-добре е да си тръгнете, докато още ви е приятно, отколкото да изчакате умората.
И кажи ясно какво искаш: „Беше ми приятно, искам да го повторим“. Без въпрос накрая, без проверка. Тя ще ти каже своето.